8-ми март

Какво празнуваме на 8-ми март?

Всяка година на 8-ми март виждаме по улицата мъже с букетчета цветя – за любимата, майката, колежката, съседката. Жените се обличат празнично, усмихват се повече от обикновените дни, кроят планове къде ще прекарат Деня на жената. Радват се, че има ден, в който могат да се почувстват „жени”, да се поглезят и повеселят. Има и такива противнички на празника, които се чувстват некомфортно от това планирано и очаквано внимание от страна на мъжете. Те смятат, че жената трябва да се уважава и почита не само на 8-ми март, но и на 7-ми март, и на 9-ти, във всеки един ден от годината. И двете страни имат своето право. Но защо точно 8-ми март се чества като ден на жената? Каква е историята на празника?

Празникът има много лица, много поводи за дискусии за тези, които искат да ги намерят. Но истината е, че се е деформирал и малцина си спомнят откъде идва поводът, защо е точно тази датата. Преди всичко останало – той е празник от жената за жената. Очакванията ни към мъжете или децата ни всъщност са съвсем неоснователни. Да бъде обявен 8 март за Международен ден на жената от ООН през 1977 г. има толкова важни причини, които нямат нищо общо с майчинството и любовта или пък политическите режими.

8 март е денят

в който ние, жените днес, си припомняме и почитаме всички онези наши сестри в миналото, които проправяха пътя ни дотук – да сме независими финансово, да имаме равни права спрямо мъжете във всяка сфера на живота. С което задълженията ни само се увеличават, но това е друга тема. И доколко успяваме на постигнем признание от тяхна страна – също. Можете ли да си представите, че зад всяко едно наше действие днес стоят митинги на работнички, демонстрации, насилие, пламенни речи на трибуни пред вдъхновено множество и тих психологически тормоз у дома?

Това не е феминистко послание. Бих искала само да подчертая, че ние, жените, дължим отбелязването на 8 март именно на нас – жените, на нашето минало и бъдеще, отразено в поколението, което отглеждаме. И този празник трябва да го има, защото жените преди нас заслужават нашата признателност. 

По нашите земи

В България денят се чества за първи път през 1915 г., но се приема за общобългарски празник чак след 9 септември 1944 г. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери и се превръща в празник не само на работещата жена, но и на майката, любимата, учителката. Може би защото в България празникът на майката (станал прекалено комерсиален в Америка и западните европейски държави) не е успял да се наложи, българките избрали да празнуват Международния ден за правата на жените и Деня на майката в едно. Така, на този ден всеки българин поднася цвете на най-скъпите жени в живота си в знак на благодарност.

Този празник днес отразява всички лица на жената. Празникът на майките – ние, като техни деца, им отдаваме почит и сами станали майки, получаваме на свой ред – с някое стихче или картичка. Всъщност, дори само затова си струва неговото съществуване. Други жени очакват признание за значимостта си от любимите си мъже. И да, това се изразява в подаръци, цветя, поне малко по-различно отношение от другите дни. И да, заради това си струва да бъде харесван. Необвързаните си организират излизане по женски, за да се вдъхновят от женската си сила и независимост и да я демонстрират в екип.

И докато търговията с цветя опорочава донякъде идеята на майчиния ден, първоначално символ на този празник действително е цвете. Непретенциозният бял карамфил е бил любим на Анна Джарвис. „След като умре карамфилът не пуска цветовете си, а ги прибира към своето сърце. По същия начин и майките прегръщат децата в сърцата си. И тяхната любов никога не умира.“

Сподели с приятели

Similar Posts